роя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. За пчелен кошер или за пчели — давам, отделям рой; роя. Виж тия кошове, дето съм ги набелязал с вар, всичките ще се роят. Йовков. Куне, пчелите много бръмчат днес — да не би да се роят? К. Петканов. 2. Прен. Отделям се един от друг, множа се. През тия четиридесет години Глаушевият род бе се роил два пъти — имаше още две Глаушеви къщи в селото. Дим. Талев. Роят се подранили / звездици в небеса. П. П. Славейков. Въпросите се рояха, бликаха неволи и мъки, следваха разсъждения и коментарии. Г. Караславов. Селото се е роило на три пъти. 3. Прен. Появявам се, струпвам се в голямо множество. Неясни мисли, една от друга по-неприятни, се роеха в размътената му глава. Влайков. От вред е сключено небето, / вред черни облаци висят — / аз гледам ги, а във сърцето / предчувствия черни се роят. К. Христов.
|